Паметници на културата

Руски Паметник

Руски паметник е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България. Издигнат е на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 година. Предполага се, че проектът е дело на архитект Вокар или академик В. Йосифов Шервурд.

Монументът е изграден на 29 юни 1882 година със средства, събрани от руския народ. Паметникът представлява обелиск: четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала. От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст „Свети Георги” (Георгиевски кръст). Издълбан е надписът „В царствованіи Александра II-го императора всероссійского волея и любовью его освобождена Болгария 19 февраля 1878 года”. На западната му страна е вградена втора плоча с надпис „Не намъ. Не намъ, а имени твоему. 1877 — 1878”


Паметник на Васил Левски

Един от първите паметници, издигнати в новата столица след Освобождението е поставен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски на 18 февруари 1873 година.

Монументът представлява колона с височина 13 m, изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет - от Йозеф Страховски (според някои източници - от Рудолф Вайр).


Паметник на Незнайния воин

Паметникът на Незнайния воин е дело на архитект Никола Николов и е открит на 22 септември 1981 година, по случай 1 300 годишнината на българската държава.

В монумента са съчетани вечен огън, пръст от Стара Загора и Шипка, където се провеждат някои от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуя на българският национален символ -  легнал лъв и каменна плоча с надпис:

БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!

от стихотворението на Иван Вазов „Новото гробище над Сливница”.


Цар Освободител (паметник)

Паметникът се намира на едноименния столичен булевард на площад "Народно събрание", обърнат с лице към сградата на българския парламент.

Издигнат  в чест на руския владетел Александър II, Паметникът на „Цар Освободител” е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арналдо Дзоки. Инженерно-техническото изпълнение на паметника е поверено на инж. Христо Станишев.

Мавзолей на Александър Батенберг

Мавзолеят на Александър Батенберг е гробницата на първия български княз Александър I Батенберг след Освобождението.

Сградата се намира на булевард „Васил Левски” No 81 в София и има площ 80 m2 и височина 11 m. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер, като интериорът е украсен е от известния български художник Харалампи Тачев. Александър Батенберг е погребан вътре през 1898 година.

Тв кула София

Тв кула „София” е телевизионна кула, намираща се в Борисовата градина на кръстовището на бул. „Драган Цанков” и бул. „Пейо Яворов”. Кулата е висока 106 метра и е една от най-високите сгради в България.

Архитект на сградата е Любен Попдонев. Строежът започва през декември 1958 г., а  официалното откриване е на 26 декември 1959 г. Тв кула „София” има площ от 144 квадратни метра, 14 етажа и три платформи. Намира се на 595 метра надморска височина.

От 1985 г. за предаване на радио - и телевизионни сигнали се използва основно Тв кула „Копитото”, а старата тв кула днес е главно историческа забележителност.

Софийски римски амфитеатър

Софийският римски амфитеатър е археологически паметник, разположен в централната част на град София, на 300 m от Източната порта на древна Сердика.

Представлява комплекс от няколко важни антични сгради - римски театър датиран от края на II началото на III век и амфитеатър датиран от края на III началото на IV век. Амфитеатърът е 77-ият античен паметник от този вид открит в света. По размери се доближава до Колизеума в Рим. Овалната арена на Сердикийския амфитеатър е с дължина 60.5 м и ширина 43 м. Съчетанието на римски театър и късноантичен амфитеатър е уникално в световен мащаб.


Сердика (крепост)

Крепостта Сердика е археологически обект, разположен в центъра на град София.

Построена е през 177-180 от римските императори Марк Аврелий и Комод. Източната част на крепостта се простира от зелената площ пред хотел „Рила” до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика” и „Искър”. Северната стена е достигала близо до ъгъла на улица „Екзарх Йосиф” и булевард „Княгиня Мария-Луиза”, от тук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите. Западната стена следва посоките на улиците „Вашингтон” и „Лавеле” и стига до днешната Съдебна палата. Южната стена е документирана под сградите на „Алабин”, за да се свърже с източната стена при хотел „Рила”.


Национален дворец на културата

Националният дворец на културата (НДК) е сграда с няколко зали в центъра на София, която се използва основно за културни прояви. Най-голямата зала („Зала едно”) е с 5000 места.

НДК е открит през 1981 г., а негов архитект е Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.


Централен военен клуб

Централният военен клуб е многофункционална сграда разположена в центъра на София. Намира се на кръстовището на ул. „Раковски” и бул. „Цар Освободител”.

Централният военен клуб е едно от основните културни средища в София. В него са се провеждали концерти, изложби, събрания, театрални постановки, церемонии и други.

Строежът на клуба започва през 1895 г. Замислена и градена по проект на прочутия чешки архитект Антонин Колар в стил Неоренесанс, сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров през 1907 година. Тя е ярък представител на следосвобожденската архитектура. Има три етажа, които са с разпределение, характерно за клубните сгради от края на 19 век.


Централна минерална баня

Централната минерална баня е построена по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 година на мястото на съществувала дотогава турска баня. Сградата е изпълнена в стил сецесион, но и с типични български, византийски и изобщо източно-православни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев.

При бомбардировките над София по време на Втората световна война е пострадало северното ѝ крило, но скоро след това сградата е възстановена.